Театърът бе неговият дом.
А животът му - живот на сцена.
Любовта му бе дълбок поклон.
Като гладиатор на арена
публиката вдигаше на крак,
караше я да забрави всичко.
После в безпрожекторния мрак
плачеше от щастие самичък.
В ролите, които изигра,
разпиля се щедро, без остатък,
но една Съдбата му избра,
с нея да си тръгне за Отатък. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация