Старият артист
Театърът бе неговият дом.
А животът му - живот на сцена.
Любовта му бе дълбок поклон.
Като гладиатор на арена
публиката вдигаше на крак,
караше я да забрави всичко.
После в безпрожекторния мрак
плачеше от щастие самичък.
В ролите, които изигра,
разпиля се щедро, без остатък,
но една Съдбата му избра,
с нея да си тръгне за Отатък.
Всред пиесата сърцето спря.
Той се свлече в лъча на следача.
Публиката просто онемя.
Някой се опита да заплаче.
Без перука, грим и суета
пред поизбелелите декори
паднал бе с усмивка на уста.
Мелпомена гледаше отгоре.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
