Старият двор
В памет на Димчо Дебелянов
"... сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени
старият двор?
С дивите кестени
и дъха на липа,
тъй ликуващ и нежен?
И оградата,
малко порутена -
свидната моя ограда -
в която надничаше
детството,
пълно с обич, тъга
и с мечти и копнежи
за свободата -
тъй страстно жадувана -
и за теб, любовта.
Няма го, няма го
вече старият двор.
А ни остана единствено
само скръбта
и стиховете,
и мъката
неизмерима
по несбъднато детство.
В нощта
я усещам, че идва -
гальовна и властна -
смъртта.
Да прибере теб и мен -
и удобно, и лесно.
Там,
там може би -
в онзи стария двор
с дивите кестени
и дъха на липа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Бързаков Всички права запазени
