IvanBarzakov
38 резултата
> "Тази земя,
> по която тъпча сега,
> тази земя,
> която пролетен вятър пробужда,
> тази земя - не е моя земя, ...
> по която тъпча сега,
> тази земя,
> която пролетен вятър пробужда,
> тази земя - не е моя земя, ...
803
1
2
> "Та аз съм просмукан
> от мъка
> и чукам
> на вашата съвест..."
> ...
> от мъка
> и чукам
> на вашата съвест..."
> ...
538
1
3
> ... За свободата, мечтаната, тъй силно жадуваната.
Светът е огън,
който ни изгаря
безмилостно
в надеждата. ...
Светът е огън,
който ни изгаря
безмилостно
в надеждата. ...
358
2
> "Сънувах те - бленуваща до мен,
> глава на рамото ми прислонила."
>
>> Пейо Яворов
Животът е, ...
> глава на рамото ми прислонила."
>
>> Пейо Яворов
Животът е, ...
676
3
За кого бие камбаната
“Никой не е самотен остров;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето...
............................................ ...
“Никой не е самотен остров;
всеки е парченце от сушата, частица от океана;
и една буца пръст да отвлече морето...
............................................ ...
1829
4
> ... Животът ни и тук, и там е едно непрекъснато изгнание.
Безмълвни спомени,
измъчени,
ридаещи без свършване,
прииждат на вълни. ...
Безмълвни спомени,
измъчени,
ридаещи без свършване,
прииждат на вълни. ...
502
1
> В памет на Димчо Дебелянов
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени ...
> "... сън е бил, сън е бил тихия двор,
> сън са били белоцветните вишни!"
Къде ли остана
в моите спомени ...
510
2
> "Две неща ми трябват само на земята -
> любовта и свободата.
> За любовта бих отдал целия си живот,
> а за свободата ще пожертвам моята любов."
> ...
> любовта и свободата.
> За любовта бих отдал целия си живот,
> а за свободата ще пожертвам моята любов."
> ...
773
12
В нощта,
надвиснала над мъката в сърцето ми,
съзирам да искрят на свобода
милиард звезди.
Земята стене в своето безмълвие.
надвиснала над мъката в сърцето ми,
съзирам да искрят на свобода
милиард звезди.
Земята стене в своето безмълвие.
417
> "Едно дете попита: "Какво е тревата?",
> като ми носеше
> пълни шепи.
> Как бих могъл да отговоря?
> Повече отколкото детето аз ...
> като ми носеше
> пълни шепи.
> Как бих могъл да отговоря?
> Повече отколкото детето аз ...
411
1
> ... Десетки хиляди са забравените жертви -
> невинните - обесени или разстреляни преди разсъмване като
> "врагове на народа".
Преди
да се сбогувам ...
> невинните - обесени или разстреляни преди разсъмване като
> "врагове на народа".
Преди
да се сбогувам ...
456
3
> "... Без всякаква вина, осъдени завинаги на изгнание."
>
>> Неизвестен емигрант
>> по времето на комунизма, преди смъртта си
Всяко докосване ...
>
>> Неизвестен емигрант
>> по времето на комунизма, преди смъртта си
Всяко докосване ...
513
3
Самотните измъчени души -
там, в моя роден град
поробен,
остро
свирят на цигулки. ...
там, в моя роден град
поробен,
остро
свирят на цигулки. ...
415
1
> "Ах, не проблясвайте в моя затвор,
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...
> жалби далечни и спомени лишни..."
>
>> Димчо Дебелянов
Нощта сега е странно светла. ...
412
Бялата пелена
на скръбта
покрива властно
очите ти.
Някъде, ...
на скръбта
покрива властно
очите ти.
Някъде, ...
435
> "Един след други те пристигат бледни
> неизживените ми дни..."
>
>> Пейо Яворов
Разтворих с трепет ...
> неизживените ми дни..."
>
>> Пейо Яворов
Разтворих с трепет ...
356
> "... когато вечерта смирено гасне
> и тихи пазви тиха нощ разгръща
> да приласкае скръбни и нещастни."
>
>> Димчо Дебелянов ...
> и тихи пазви тиха нощ разгръща
> да приласкае скръбни и нещастни."
>
>> Димчо Дебелянов ...
368
> ... Черната композиционна решетка ("black grid") в безкрайно самотните абстрактни картини, не - вселени, на холандеца Пит Мондриан е всемогъща именно заради това, че покрива всичко и се врязва във всичко, а същевременно линиите ù не се докосват навсякъде до края на платното. Там, както и в живота, ...
485
2
> "Тъмница - денът,
> провала - нощта.
> Сред пътя - без път..."
>
>> Димитър Бояджиев ...
> провала - нощта.
> Сред пътя - без път..."
>
>> Димитър Бояджиев ...
689
4
> ... Мълчеше и дори когато вече го изправиха на стената. Понеже беше все още много тъмно, преди разсъмване, не видяха как светят очите му. Само ги усетиха. Нервите на милиционера не издържаха. Той изригна една псувня, измъкна пистолета си от кобура и стреля в упор в слепоочието на затворника. И то ...
787
4
> Вместо реквием за всички избити -
> безжалостно, зверски... и от нас забравени!
Повлякоха ги яростно,
дълбоко през нощта -
по тъмното ...
> безжалостно, зверски... и от нас забравени!
Повлякоха ги яростно,
дълбоко през нощта -
по тъмното ...
587
3
... А там им станало толкова студено, че Снежната кралица
се смилила и замразила сърцата им – да не чувстват студа.
(В памет на Ханс Кристиан Андерсен)
Понякога
се улавям, че чезна ...
се смилила и замразила сърцата им – да не чувстват студа.
(В памет на Ханс Кристиан Андерсен)
Понякога
се улавям, че чезна ...
454
3
На тези,
„... за които вече
нищо няма
и не е имало.
Нито преди, ...
„... за които вече
нищо няма
и не е имало.
Нито преди, ...
459
3
... Денят е сън.
Сънят е ден.
Кошмарът –
винаги със мен.
Отчаян вик! ...
Сънят е ден.
Кошмарът –
винаги със мен.
Отчаян вик! ...
569
2
„... Аз много души
прозрях и разбрах –
и днес ме души
не мъдрост, а страх...“
Димитър Бояджиев, изключителният поет, ...
прозрях и разбрах –
и днес ме души
не мъдрост, а страх...“
Димитър Бояджиев, изключителният поет, ...
470
1
“... Страшна мисъл зрее
нейде в глъбините
на душата мрачна.”
Димитър Бояджиев
Ще си тръгна ...
нейде в глъбините
на душата мрачна.”
Димитър Бояджиев
Ще си тръгна ...
631
4
На момичето и жената, която го чакаше да се завърне цял живот
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака. ...
... Животът ни тук е една отворена рана. Тя кърви отдавна, неспирно. Откакто се помним.
Подай ми ръка
в светлината –
през мрака. ...
432
1
На всички изгнани –
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...
и в миналото, и сега.
„... А що е нощ и що е ден
за нас изгнани из света?“
Димчо Дебелянов ...
379
2
„... Очите ми са пълни със видения,
душата – с химни към Нощта.”
Емануил Попдимитров
На мъката в нощта,
във черните лъчи, ...
душата – с химни към Нощта.”
Емануил Попдимитров
На мъката в нощта,
във черните лъчи, ...
358
1
„Човек е сам върху сърцето на земята,
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ – ...
пронизан от едничък слънчев лъч...“
Салваторе Куазимодо,
Нобелов лауреат
Да трепкаш плахо като свещ – ...
470
2
“Животът е,
поне за мен,
една огромна въпросителна.
На спомените шепота...”
“И продължавам да дълбая...” ...
поне за мен,
една огромна въпросителна.
На спомените шепота...”
“И продължавам да дълбая...” ...
522
5
Ще мога ли,
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...
сега –
в огромната, страшна нощ на деня
на забравата
да подтисна тревогата? ...
495
1
„... Среднощен вихър; пръскат капки: тъмен шум...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...
... Из хаосни простори
едно страдание, една велика тайна
на моята душа говори.“
Пейо Яворов ...
459
2
”... А в тъмнината глух се тътен носи
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...
от страшните вълни...”
(”Автобиография”, Трифон Кунев)*
В нощта безумна
на съдбата ни ...
552
4
„... Животът непрекъснато се движи от болка в радост –
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...
и отново в болка, от една безкрайност – в друга.“
След всичко,
което се каза,
премисли, ...
381
1
“Не се опитвай да излъжеш себе си,
защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”
(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,
Латина, Италия, 1977)
Внукът ...
защото не можеш да излъжеш Бог в тебе.”
(Надпис в лагера за бежанци от комунизма,
Латина, Италия, 1977)
Внукът ...
502
„... аз бродя за утехата нерад –
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."
Димчо Дебелянов ...
и кат загубен в пустошта огромна.
И толкоз черни мисли ми тежат,
че аз не искам нищо да си спомна."
Димчо Дебелянов ...
501
4
> ... Смъртта, вярвам, дори на един-
> единствен невинен, струва толкова, колкото целият океан от нищо
> неподозиращи жертви, океанът от страдания и мъка, който тогава заля
> родината ми и света. И в нов вид продължава и сега...
Срамувам се, ...
> единствен невинен, струва толкова, колкото целият океан от нищо
> неподозиращи жертви, океанът от страдания и мъка, който тогава заля
> родината ми и света. И в нов вид продължава и сега...
Срамувам се, ...
693
4
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
