Старият графоман
Жестоко е – да съм безсилен...
Прегърбвам вече рамене...
Изкуството – не e простило...
Животът – май че също не...
Какво пък толкоз? – думи... думи...
С тях не заслужих и позор...
А други някои – за думи! –
изкараха дори затвор!
Пък за куршум – да не говорим!
Бесило? То върхът е, да...
... Но как да стане? – само с думи,
а не оставящи следа...
И тръгвам си, а сервитьорът
ме гони – да ми върне стих.
Чак чашата го е повторила!
- А, бирата ли не платих...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Белчев Всички права запазени
