Старост

tabyy (Теодора)
18 2

7.12.2012 г., 14:29 ч.

Поезия

690 0 2

Там под овехтелите капаци

старец тихичко стои,

гледа втренчен есенните знаци

и листата бавничко брои.

По лицето времето оставя

трайни и безмилостни следи,

мисълта жестоко се забавя,

а среброто във косите му блести.

Цветни спомени назад остават,

времето не спира своя бяг,

минали години избледняват

и затрупват се под падналия сняг.

Слънцето на запад се отправя,

за да търси нови начала,

и неусетно старецът забравя

неговата щедра топлина.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.