30.01.2009 г., 17:58

Статистично

750 0 8

 

 

Повтаряхме си грешките до безвъзвратност.

Не се научихме да си прощаваме взаимно.

Ти бе възможност, аз пък - вероятност,

събираше ни само N-тата интимност.


 

Деляхме се на хилядите многоточия.

Умножаваше ни само тихата ни жажда.

Аз май не те запомних, прочие…

Всъщност, ти запомни ли аз как се казвам?


 

Повтаряхме си грешките до безвъзвратност.

Дали не стигнахме далеко с лудите копнежи?

Резултат е болката на степен, многократност,

която тихо се проточва с времето.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много обичам този род математика
    И много ми хареса!
    /нищо, че мисля като Петинка /
    Поздрави, Сияна!

  • Права си, Пети!
    В интерес на истината малко съм се поотпуснала
    от доста време насам!..
    Трябва не само изреченията, ами и себе си да стегна!
  • Сиско, ще се радвам, ако приемеш съвета ми да стегнеш малко изреченията - малко длъжки ми се виждат!
    Абе... можеше и по пощата да ти го кажа, ама тук си го написала, та и аз за това - тук..
    Иначе си чудесна както винаги!
  • Благодаря ви за вниманието приятели!
    Все пак ако имате забележки, моля кажете ги
  • защо ли така ме натъжи това Статистично...
    Не се научихме да си прощаваме взаимно...не се примирявай.
    развълнува ме, трогна ме...с обич, Сиянче.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...