Стъпката (Диньо)
17 34
25.01.2007 г., 10:18 ч.

Стаята 

  Поезия
919 0 10


Лакомо погълна тишината моя стон

и стона ми превърна се в зловеща тишина,

лошите предчувствия подават тон

на крясъка на моята изстрадала душа.

Докосвам скучно голите стени,

студени и безмълвни стражи

и дълго търся дръжки на врати,

но не намирам процеп даже.

Усещам ледения дъх на моя страх,

дочувам леко как снага извива -

опитах се да го прогоня, не успях,

болезнено в сетивата ми се впива.

В главата ми въпросите кънтят,

разбиват черепа ми на парчета,

които се разхвърчат и свистят

навсякъде из стаята проклета.

Яростно замахвам към стената,

с пукот костите ми се трошат,

разкъсват вени, сухожилия, месата

и кървави реки от мен текат.

А тя остава здрава и надменна,

стаята в която няма ни една врата,

не мога да изляза и побягна

щом тя е в моята глава.

© Диньо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??