Стаята
Лакомо погълна тишината моя стон
и стона ми превърна се в зловеща тишина,
лошите предчувствия подават тон
на крясъка на моята изстрадала душа.
Докосвам скучно голите стени,
студени и безмълвни стражи
и дълго търся дръжки на врати,
но не намирам процеп даже.
Усещам ледения дъх на моя страх,
дочувам леко как снага извива -
опитах се да го прогоня, не успях,
болезнено в сетивата ми се впива.
В главата ми въпросите кънтят,
разбиват черепа ми на парчета,
които се разхвърчат и свистят
навсякъде из стаята проклета.
Яростно замахвам към стената,
с пукот костите ми се трошат,
разкъсват вени, сухожилия, месата
и кървави реки от мен текат.
А тя остава здрава и надменна,
стаята в която няма ни една врата,
не мога да изляза и побягна
щом тя е в моята глава.
© Диньо All rights reserved.
