Стефановден

Стефановден

Сядам пак през листа бял
И го гледам с поглед вял
На компютър да опитам?
Почвам още да се питам
Може би пък на таблет
Аз да стана днес поет
Най-накрая с телефон
Ще напипам този тон
Нищичко глава не ражда
Мисъл днес не се обажда
Що да сторя, аз не знам
А пък празник е голям
Ден на Стефан, тоз светия
Дето в помощ е на тия
Гладни и във немотия
Който бил е вкаменен
В ерес бил е обвинен 
Днеска малко съм виновен
Уж съм аз талант върховен
А не мога думи две 
Да измисля те го те.
Стефчето ще ме прощава
Но хептен не ми се дава
Нито дума, нито стон
Нито рима по закон
Айде вече се отказвам
Няма днес да се наказвам
Ще помоля ДжиПиТи
Да помогне раз, два, три.
Питам го, а той веднага
Както знаем се полага
Бързо, шеметно дори
И шедьовър сътвори
С най-изисканите строфи
Умност бълва той със кофи
И се светът се днес гордей
С него повече от гей
Тоз изкуствен интелект
Е от ползва в тоз момент
Във момент на затруднение
В който нямаш вдъхновение
Нито муза ни другар
Мисълта е зад дувар
Мозъкът не снабден
С кръв, а само тоз корем
Дето пак се не наплюска
Масата не го изпуска
Хайде пробвай и от туй
Празници са, гледай, чуй,
Нищо няма да ти стане
И кантар не ще те хване
Ако ти не му се качваш
Тъй не ще се озадачваш.
Тъй разбрах сега на края
Вярна ще тука тая
Липсата на мисъл свята
Ще е само от храната.
Все пак поздрав трябва знам
Днеска празник е голям
Чефи, пак ще ме прощаваш
Че нали си ме познаваш
Днес поема не банална
Силно интелектуална
Тя е просто гениална
Даже е дори фатална

Ето, слушай и чети
Туй е братче, GPT:

В деня Стефанов, светът се облича,

в златни отблясъци, светлина и смях.

Сърцата пеят в ритъм на тържество,

под небесния свод, който галактики връзва.
Стефановден, празникът на сърцето,

когато любовта става свещ в тъмнината.

Пътят на светлината този ден свети,

в звездите плете се съдбата ни.
Светлината на вярата като факел гори,

по пътя на надеждата, където сърцето води.

В Стефановден душите се срещат и танцуват,

в единство и любов, щастието да обгръщат.
Този ден е свещено празнично време,

в което доброто се разпростира като ехо.

Стефановден, с песен и веселие,

нека радостта засияе във всяко сърце.