Валери_Станков (Валери Станков)
1409 947
7.08.2023 г., 7:36 ч.

Стената 

  Поезия
232 4 3

СТЕНАТА

 

Каква ужасна тишина.
И аз за никъде не бързам.
Пред мен стена. Зад мен – стена.
И аз между стените – вързан.

 

Живея – някакъв живот.
Оглеждам се – но изход няма.
Разбирам с всеки грешен ход –
измъкването е измама.

 

Лежах на каменни яйца
в гнезда, редени от несрета.
Немилостиви пих слънца
през айсберговите морета.

 

Зарязал дом, деца, жена,
със изфирясал мозък – язва,
мълча пред ледната стена.
Или в пустинен зной се врязвам.

 

На този свят защо дойдох?
Бях негов гостенин с години –
един скиталец във метох
със сонм развратни монахини.

 

И погнусих се от света –
дойде часът ми – да се махам.
Там – при небесния Баща,
ще бъде сетната ми стряха.

 

И – оглушал от тишина,
и – оглупял от недоимък,
се врязвам в страшната стена –
с един добър отвъден климат.

 

Там дишат хората добри.
Не знаят що е гняв, обида.
Ако се видя със пари,
там някой ден и аз ще ида.

 

По-лек и от пчеличка в цвят,
по-тих от летен бриз на кея,
ако се впиша в този свят,
аз все тъй – с обич ще ви пея.

 

Синигер в цъфналия глог,
безмълвен охлюв из тревички –
с едното да ме види Бог,
ще вярвам – Господ бди над всички.

 

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??