Стих
СТИХ
Синева се спусна с междуметие
и плисна пролетна роса,
тя отнесе редовете ми,
дописвани до през нощта.
Синева препусна през градините,
над прашния ръждясъл път,
тя погледна през комините
дали ще сготви пак денят.
Синева докосна и площада,
и рано тръгнал пощальон,
тя целуваше тавана
на вече чистия балкон.
Синевата спря, за миг изохка
и се усмихна любознателно,
а след това заля със охра
моя стих без препинателни.
Илия Вълчев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илия Вълчев Всички права запазени
