17.11.2018 г., 21:06

Стих за Мама

1.7K 1 1

Седнах, мила мамо, стихове да пиша,
На теб подарък скъп да ти направя!
Но как с думи, мамо, мога да опиша,
Обичта към теб колко е голяма?!

Ти, толкова години, мила мамо,
И майка и баща в едно ми беше!
При трудности, облегната на твое рамо,
Разказвах от какво сърцето ме болеше.

С любов, мила мамо, ти мене ме научи,
В живота си глава никога да не склонявам,
От твоята смелост си взех, за да сполуча,
И далеч от теб, аз трудности преодолявам.

Ти, мила мамо, си ми сила и опора,
И толкова години ме даряваш с топлина,
Показа, че в живота и сам човек се справя, 
И въпреки това е пълен с добрина.

И днес, мила мамо, благодарността си ще изкажа, 
Че толкова години силна бе и без капка страх отгледа ме сама,
Затова, че от теб се учих и превърнах се в жена,
Че щом по пътя се изгубех ми подаваше ръка.

Благодаря ти, мила мамо, че си най-добрата на света!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донна Илиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...