Това стихче е вдъхновено от някои мои интереси към японската култура.Там са писали, а може би още го правят, предсмъртни стихове. Аз мисля, че ми е още рано да се срещам с госпожа Смърт, но нищо не се знае...
А стихчето е следното:
 
    

                                                       Вървя по пътеката
                                                       осеяна с цветя,
                                                       благодарна за живота..
                                                       По пътеката
                                                       към Смъртта, към Смъртта....