15.08.2007 г., 0:26 ч.

стихче ;} 

  Поезия
659 0 3
Твоята нежна усмивка е като малка звездичка...
блестиш сред хиляди светила, но за мен пак грее най-силно твойта красота
и всяка нощ, когато гледам към небето, пак виждам теб и усещам как нежните ти лъчи милват моята загрубяла от болка кожа... и заслепен от любов, аз се нося към теб... с леки опиянени стъпки, надявайки се да ме допуснеш в обятията си, за да споделим вечността!
























© Теодор Илиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??