стихче ;}
Твоята нежна усмивка е като малка звездичка...
блестиш сред хиляди светила, но за мен пак грее най-силно твойта красота
и всяка нощ, когато гледам към небето, пак виждам теб и усещам как нежните ти лъчи милват моята загрубяла от болка кожа... и заслепен от любов, аз се нося към теб... с леки опиянени стъпки, надявайки се да ме допуснеш в обятията си, за да споделим вечността!
блестиш сред хиляди светила, но за мен пак грее най-силно твойта красота
и всяка нощ, когато гледам към небето, пак виждам теб и усещам как нежните ти лъчи милват моята загрубяла от болка кожа... и заслепен от любов, аз се нося към теб... с леки опиянени стъпки, надявайки се да ме допуснеш в обятията си, за да споделим вечността!
© Теодор Илиев All rights reserved.
