temenujka62 (Теменужка Маринова)
164 270
27.06.2007 г., 22:07 ч.

СТИХИЙНО БЕДСТВИЕ 

  Поезия
634 0 5
  СТИХИЙНО БЕДСТВИЕ                        

                                         На Валя Атанасова


Мълния ли, скъпа ми приятелко?

Не, торнадо връхлетя отгоре ми

и блокира всички стари пътища,

дето идват и си тръгват спомени.


Втурна се и скъса всички мостове,

свързващи ме с минали приятели.

Земетръс. Потоп. Пожар. Цунами...

Всичко туй се струпа на главата ми.


Със един замах помете всичките

учени от векове понятия:

за добро и зло, за грях и праведност,

вярност, изневяра, дълг, предателство...


Бях изграждала с години храма си -

близки, дом, семейство, връзки, работа.

Камък върху камък не остана там -

всичко се разпръсна след торнадото.


Винаги си казвах "Защитена съм!

Туй на мен не може да се случи!"

Мислех, че добре познавам себе си,

а ще трябва още много да науча.


Ти твърдиш, че ме разбираш. Вярваш ли?

Аз самата не разбирам чудото:

ден и нощ мечтая за торнадото,

искам все край мене да е бурята...


140905

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Теменужке, мила дружке, виж колко нежно цвете си , а искаш бурята край тебе да мине!? Поздравявам те, миличка,за хубавия стих и за смелостта да мечтаеш за торнадото!
  • чудесно е!
  • Прекрасен стих,Нушка!
    Браво!Поздрав!
  • Никой не е застрахован и защитен срещу подобно стихйно бедствие.
    Всеки който веднъж го е преживял,е усетил колко е бил жив!
    Браво Нушка!
  • Аз ужасно приличам на това стихийно бетствиеХареса ми!
Предложения
: ??:??