СТИХИЙНО БЕДСТВИЕ
На Валя Атанасова
Мълния ли, скъпа ми приятелко?
Не, торнадо връхлетя отгоре ми
и блокира всички стари пътища,
дето идват и си тръгват спомени.
Втурна се и скъса всички мостове,
свързващи ме с минали приятели.
Земетръс. Потоп. Пожар. Цунами...
Всичко туй се струпа на главата ми.
Със един замах помете всичките
учени от векове понятия:
за добро и зло, за грях и праведност,
вярност, изневяра, дълг, предателство...
Бях изграждала с години храма си -
близки, дом, семейство, връзки, работа.
Камък върху камък не остана там -
всичко се разпръсна след торнадото.
Винаги си казвах "Защитена съм!
Туй на мен не може да се случи!"
Мислех, че добре познавам себе си,
а ще трябва още много да науча.
Ти твърдиш, че ме разбираш. Вярваш ли?
Аз самата не разбирам чудото:
ден и нощ мечтая за торнадото,
искам все край мене да е бурята...
140905
© Теменужка Маринова All rights reserved.
Хареса ми!