Стихия
Приличаш на вятъра - студен и сковаващ.
Гласът ти отеква в ушите ми,
само за да ми напомни,че си тук.
И че те няма.
Караш тялото ми да изтръпва,
да те усещам дори и във вените си.
Влизаш под кожата ми, чувствам се гола.
Замръзвам, но ми харесва.
Преминаваш през мен, усещам те толкова силно.
Знам, че си тук.
Но те няма.
Тръгнал си отдавна.
Вече си далеч, галиш и рушиш чужди надежди.
А приличаше на вятъра - топъл и нежен..
Обгръщаше духа ми с наслада.
Галеше всяка усмивка, нежно движеше косата ми.
Караше кожата ми да изтръпва.
Спирах да дишам само за да те усетя.
Беше тук, беше до мен,
но изчезваше за миг.
И се връщаше пак студен и сковаващ.
Приличаш на вятъра.
Гласът ти отеква в ушите ми,
само за да ми напомни че си тук.
И че те няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Харпия Всички права запазени
