harpiq (Харпия)
4 1
21.04.2015 г., 22:48 ч.

Стихия 

  Поезия » Любовна
498 0 5

Приличаш на вятъра - студен и сковаващ. 

Гласът ти отеква в ушите ми, 

само за да ми напомни,че си тук. 

                                                         И че те няма. 

Караш тялото ми да изтръпва, 

да те усещам дори и във вените си. 

Влизаш под кожата ми, чувствам се гола. 

Замръзвам, но ми харесва. 

Преминаваш през мен, усещам те толкова силно. 

Знам, че си тук.

                                                         Но те няма. 

Тръгнал си отдавна. 

Вече си далеч, галиш и рушиш чужди надежди. 

 

А приличаше на вятъра - топъл и нежен.. 

Обгръщаше духа ми с наслада. 

Галеше всяка усмивка, нежно движеше косата ми. 

Караше кожата ми да изтръпва. 

Спирах да дишам само за да те усетя. 

Беше тук, беше до мен, 

                                                      но изчезваше за миг. 

И се връщаше пак студен и сковаващ. 

Приличаш на вятъра. 

Гласът ти отеква в ушите ми,

 само за да ми напомни че си тук. 

И че те няма.

© Харпия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за коментарите!
  • И си тук, и те няма! В душата си само, не стига! Харесах!
  • Направи ми впечатление структурирането на самото произведение - нетрадиционно, интересно, но и толкова чувствено, с толкова силни сравнения и някак така завладяващо. Чудесно в своята цялост и същност - и винаги завършваш с : "И че те няма"; "Но те няма"; "изчезваш за миг"; "но те няма"..... и си мисля, понякога "привидната липса" на човека до нас, може да е "само привидна тъга", може да отвори душата ни за красиви чувства и може би да ни направи по-силни и повече обичащи този, когото все го няма!
    Браво Стойна, аплодисменти от мен!
  • Със Стойна!
  • Много интересно сътворено произведение - красиво, нетрадиционно, докосващо и най-вече посветено на една колебаеща се любов
    Много ми хареса! Поздрав и аплодисменти!
Предложения
: ??:??