8.05.2013 г., 16:49

Стихотворение

1.2K 0 6

 

става малко след девет

поглежда през прозореца с лявото си око

докато с дясното

прелиства някакъв вестник

проверява си пощата

после пие мляко с какао

в чаша с надпис I love Canada

яде препечена филия с мед

докато гали старата котка

и мисли днес

кой шал да си сложи

и дали ù трябва чадър

накрая нахлузва внимателно

два крàчола и два ръкава

и отива да види любимото си момче


като никога не забравя

да му купи два карамфила

и да му прочете

последното си стихотворение



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • страниците ти са като екзотични острови сред...
  • Хареса ми!
  • Не беше особено съдържателен коментара ми, но, да, ти го каза - докосна ме, а в такива моменти понякога ми се губят думите
  • Благодаря на прочелите и на анонимните оценители (предпочитам коментар с мнение пред оценка, тъй като стойността й не ме вълнува, но все пак го приемам като някакво отношение към текста)!

    Идеми, радвам се да те видя!

    Джу, радвам се, че стихотворението те е докоснало.

    П. С.: А, да, благодаря и за двойката! Тя особено ме радва!
  • ти СИ поезия

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...