Стихотворение, забранено за Мъже
СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада.
Разкърших бицепс, ханш и рамене.
Направих и една коремна преса.
И чудех се – да бъда, или не? –
със роклята, с която ме хареса.
Или с чорапогащник по „Леге“
и прашки от изчистена коприна,
сподирян от съмнително ченге,
и аз – красив! – през София да мина.
Наметнал пещималче – тих сатен,
да вдигна лозунг с древната поука –
тоз, който хвърли камък върху мен,
да ходи нейде камъни да чука!
И тъкмо тръгвах – ни жена, ни мъж,
един въпрос в душата ми заблъска –
ако ми дойде мензис изведнъж,
де да си туря дамската превръзка?
И казах си: – Пич, прашките изуй!
Я стой си вкъщи, дявол да го вземе!
Коминчето на АЕЦ „Козлодуй“
не може никой да ти го отнеме.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени