Стихотворение, забранено за Мъже

СТИХОТВОРЕНИЕ, ЗАБРАНЕНО ЗА МЪЖЕ

Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада.

Разкърших бицепс, ханш и рамене.
Направих и една коремна преса.
И чудех се – да бъда, или не? –
със роклята, с която ме хареса.

Или с чорапогащник по „Леге“
и прашки от изчистена коприна,
сподирян от съмнително ченге,
и аз – красив! – през София да мина.

Наметнал пещималче – тих сатен,
да вдигна лозунг с древната поука –
тоз, който хвърли камък върху мен,
да ходи нейде камъни да чука!

И тъкмо тръгвах – ни жена, ни мъж,
един въпрос в душата ми заблъска –
ако ми дойде мензис изведнъж,
де да си туря дамската превръзка?

И казах си: – Пич, прашките изуй!
Я стой си вкъщи, дявол да го вземе!
Коминчето на АЕЦ „Козлодуй“
не може никой да ти го отнеме.