СТИХОВЕ
Защо се блъскат стиховете мои?
По пътя на вените, в едно с кръвта.
Не спят като думите - спокойни,
а дърпат, късат на нервите връвта.
Съдба, дай безкрайното си време!
Роден дом за стиховете да скова.
Възседнал пегасовото стреме -
икона ще извая от шепот на слова.
© Мимо Николов Всички права запазени