Fontaine (Димитър Димчев)
172 1265
24.12.2008 г., 8:51 ч.

Стиховете 

  Поезия
454 0 6
Стиховете пиша много бързо,
някой казват, че това е грешност,
сякаш те са прави като "драскат"
своите пасквили цяла вечност.

Всъщност пиша, плача, после хлипам,
в мен е лято, а пък вън е зима,
някой път над листа си заспивам
с болка и тъга неукротима.

Днес творя отново без причина,
в мислите не грее мойто слънце,
сякаш бивах ремък в коприна,
сякаш по бръснач се бях подхлъзнал.

Излъгах, съчинявам пак за нея,
дори да си придавам често строгост,
лицето й все виждам кат ферея,
изпълваща очите ми със гордост.

А нейните ме гледат със тревога,
а аз ги виждах като орхидеи,
със стихове поливах ги, но огън
загасяше тез хубави идеи.

© Димитър Димчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • хареса ми.. особено това, че е изстрадано и почувсвтано изцяло
  • Мен също много ми хареса! Харесва ми въобще как пишеш!Поздравления!
    Весели празници!
  • Така е.Аз си харесвам мойта поезия и не мисля да я променям...само усъвършенствам...Хей отнесох се тотално,хаиде да ходя за бъдника
  • Искам да уточня че този стих е написан найстина болезнено бързо и има огромни отклонения от представата ми за поезия...така че не съди по него за цялото ми творчество.
    Весели празници!
  • поздрав, принце
  • мен пък ми хареса
Предложения
: ??:??