Стиховете
Стиховете пиша много бързо,
някой казват, че това е грешност,
сякаш те са прави като "драскат"
своите пасквили цяла вечност.
Всъщност пиша, плача, после хлипам,
в мен е лято, а пък вън е зима,
някой път над листа си заспивам
с болка и тъга неукротима.
Днес творя отново без причина,
в мислите не грее мойто слънце,
сякаш бивах ремък в коприна,
сякаш по бръснач се бях подхлъзнал.
Излъгах, съчинявам пак за нея,
дори да си придавам често строгост,
лицето й все виждам кат ферея,
изпълваща очите ми със гордост.
А нейните ме гледат със тревога,
а аз ги виждах като орхидеи,
със стихове поливах ги, но огън
загасяше тез хубави идеи.
някой казват, че това е грешност,
сякаш те са прави като "драскат"
своите пасквили цяла вечност.
Всъщност пиша, плача, после хлипам,
в мен е лято, а пък вън е зима,
някой път над листа си заспивам
с болка и тъга неукротима.
Днес творя отново без причина,
в мислите не грее мойто слънце,
сякаш бивах ремък в коприна,
сякаш по бръснач се бях подхлъзнал.
Излъгах, съчинявам пак за нея,
дори да си придавам често строгост,
лицето й все виждам кат ферея,
изпълваща очите ми със гордост.
А нейните ме гледат със тревога,
а аз ги виждах като орхидеи,
със стихове поливах ги, но огън
загасяше тез хубави идеи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
