Стискам, стискам!
Стискам, стискам! Гадости безброй,
сякаш ми се случват без причина.
Юни бил зад осмия завой?
Да не взема пак да го подмина.
Цялата съм в пясък, че и в прах,
от броене свят ми се замая.
До сега метлата си ковах,
лятото да стигна най-накрая.
Висна жица и потече ток,
зъбите ми в гърлото натика...
стори ми се двора по-широк,
стана ми метлата на лютика.
Позитивно мислих за въже,
дюлята ми тънка ме отказа.
Дръж се, сестро! Ида с БеДеЖе,
някъде съм към Хаинбоаза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
