12.10.2010 г., 15:57 ч.

Сто години те искам, любов 

  Поезия » Любовна
1246 0 15

Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.

Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане,
след които реката тече си по своето ждрело.
Нямам нужда от вечност за твоето женско обричане -
сто години ти прося, дори и в слова неумело.

Още малко сънувай ме! Сякаш вулкан пред изригване -
в пирокласти въздишал за пътя на гордата лава.
Век едничък да бъда в душата ти, обич. И стига ми!
А пък после, каквото е писано, нека да става!

Още малко задържай ме! Късче уран пред разпадане!
Алфа, бета и гама частици - за порив до края!
Сто години ти искам, любов! Сто години отдаденост!
А след тях... нищо друго не бих и могъл да мечтая!

(От "Жълтици в дъбовата ракла")

© Лъчо Калъчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??