Сто години те искам, любов
Още малко обичай ме! Някакво само столетие,
несравнимо с епоха, невидимо даже през ера.
Като миг ще изчезне то - сякаш е дъх в междуметие
или просто комета, която е минала вчера.
Още малко прегръщай ме! Както скали за пресичане,
след които реката тече си по своето ждрело.
Нямам нужда от вечност за твоето женско обричане -
сто години ти прося, дори и в слова неумело.
Още малко сънувай ме! Сякаш вулкан пред изригване -
в пирокласти въздишал за пътя на гордата лава.
Век едничък да бъда в душата ти, обич. И стига ми!
А пък после, каквото е писано, нека да става!
Още малко задържай ме! Късче уран пред разпадане!
Алфа, бета и гама частици - за порив до края!
Сто години ти искам, любов! Сто години отдаденост!
А след тях... нищо друго не бих и могъл да мечтая!
(От "Жълтици в дъбовата ракла")
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчо Калъчев Всички права запазени
