4.08.2005 г., 0:01 ч.

Стон 

  Поезия
1096 0 6
Студени думи пронизват с писък душата.
Не мога да дишам,
да виждам,
да вярвам, че може в миг светът да се срине
и моята вяра така да загине.
Не искам да чувам гласът сух.
Говорът стърже по опнати нерви и едва доловим звук.
Той е до мен, но аз съм сама.
Нещата които ми казва не мога да разбера.
Не е вече любовта смисълът.
Не съм вече аз тази която желае.
Друга цел пожелал е ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Всички права запазени

Предложения
: ??:??