Стон
Студени думи пронизват с писък душата.
Не мога да дишам,
да виждам,
да вярвам, че може в миг светът да се срине
и моята вяра така да загине.
Не искам да чувам гласът сух.
Говорът стърже по опнати нерви и едва доловим звук.
Той е до мен, но аз съм сама.
Нещата които ми казва не мога да разбера.
Не е вече любовта смисълът.
Не съм вече аз тази която желае.
Друга цел пожелал е
и дошъл е момента
самичка да се оттегля.
Излизам навън, стъпките несигурни са.
Нощта е красива, но едва.
Усещам уханието й.
А чувам само стенанието си.
Краят е тежък и някак непоносим,
да си призная е и едва доловим.
Зная че надежда в мен ще гори.
Него ще търся след години дори.
© Александра All rights reserved.
