Стоплила безброй постели
Без да спирам,
цялата обляна в прах...
Уморена съм!... но тичам,
връщам се, където бях!
Стоплила безброй постели,
похабила хубост и мечти,
идвам смирено да бъда
на вечния порив - вярна съпруга.
Без въздуха нужен във мойте гърди,
пристан копнея пред тежки врати.
Хлапе ми отваря, пронизва ме лед...
... Господи, колко прилича на теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Емили Всички права запазени
