Сторито
363
0
0
И така..
Той я четеше, а тя се усмихваше.
Не беше точно разговор,
в който водиш диалог.
Но тя и без това не обичаше,
обикновеното.
Вероятно, затова и сърцето и
го избра, защото той бе необикновен.
Не беше като другите,
имаше в себе си някаква дива магия..
От тези дето после никой и нищо
не може да развали.
И това определено нямаше да е
от онези приказки дето завършват със-
,, И те заживели щастливо".
Но си беше нейната приказка - измишльотина.
В която..
Той я четеше, а тя се усмихваше.
И така, тя му разказа за любовта си към него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Спасова Всички права запазени
