И така..

Той я четеше, а тя се усмихваше.

Не беше точно разговор,

в който водиш диалог. 

Но тя и без това не обичаше, 

обикновеното. 

Вероятно, затова и сърцето и

го избра, защото той бе необикновен. 

Не беше като другите,

 имаше в себе си някаква дива магия.. 

От тези дето после никой и нищо

не може да развали.

И това определено нямаше да е

от онези приказки дето завършват със-

,, И те заживели щастливо". 

Но си беше нейната приказка - измишльотина.

В която.. 

Той я четеше, а тя се усмихваше. 

И така, тя му разказа за любовта си към него.