3.05.2010 г., 0:27

Страдание

864 0 1

Тъжен смях и сълзи изстинали вече,
търся щастие, а то да е тъй далече.
Как да забравя? Как всичко да изтрия аз...
Искам да те няма, да изчезнеш в този час,
съзнанието мое да бъде вече свободно,
да не ми тежи тази вина огромна.

Но как да забравя, кажи ми сега?
Как да те изтрия от паметта,
как да погубя този сладък грях,
къде е любовта, така и не разбрах?
Болка, нарастваща вечно в гърдите,
сърцето ми страда и капят сълзите.
Душата ми пада в бездна една,
виждам живота от друга страна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радост Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...