10.12.2005 г., 23:50

СТРАДАЩА ДУША

1.6K 0 4
Дъжд вали около мен,не спира,
капките се сливат с моите сълзи,
но не могат да прикрият душата как умира
и мъката ужасна как ме покруси.

Вятърът грубо целува лицето ми,
студен е, но нещо във мене гори,
огън изгаря жестоко сърцето ми
и моля се да спре,защото адски боли.

Искам да извикам силно в пропастта,
че душата моя страда наранена,
но ще трябва да си върна гордостта
и да забравя за обичта ми огорчен

Намразих те, не те обичам вече,
мразя теб и глупавата ти игра,
любовта я няма-на смърт я ти обрече,
няма я,защото с нея тъй се подигра!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бръм Бръмм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубав стих!Поздрав!
  • еее стига де! каква ме изкарахте?!?? Естествено 4е е мое! Аз пиша общо на тема любов но стихотворенията ми се различават малко или много едно от друго!
  • Мисля,че това стихотворение,НЕ Е ТВОЕ.Чела съм го в един сайт през 20004г??Стила му е друг,ритмиката и римуането също.Другите ти стихотворения се различават от него.Докажи ми обратното,докато аз намеря точно къде съм го чела!Хубаво е стихото,но не мога да го оценявам
  • Така е миличка, много си права, но с омраза няма нищо да се промени, обичай всичко около теб, обичай дори и да си наранена! От мен отличен и много целувки!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...