Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи, 
зад завеси от разплискани бои.

На сълзи изплакани, тъй напразно
за някакви любови отпреди, 
които идват и поглеждат прощално
сънищата ми, които зло петни.

Минават мигове, тя се сбогува 
нашите пътища кой ги разруши,
моят свят безразличието погубва
и той изгрява под вечни руини.

И трудно от отломките оттърсва
останалата капка светлина,
под която изживяното проблясва
и потъва със страдаща луна.