22.03.2022 г., 18:21

Страдаща Луна

641 0 0

 

Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи, 
зад завеси от разплискани бои.

 

На сълзи изплакани, тъй напразно
за някакви любови отпреди, 
които идват и поглеждат прощално
сънищата ми, които зло петни.

 

Минават мигове, тя се сбогува 
нашите пътища кой ги разруши,
моят свят безразличието погубва
и той изгрява под вечни руини.

 

И трудно от отломките оттърсва
останалата капка светлина,
под която изживяното проблясва
и потъва със страдаща луна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...