22 мар. 2022 г., 18:21

Страдаща Луна

647 0 0

 

Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи, 
зад завеси от разплискани бои.

 

На сълзи изплакани, тъй напразно
за някакви любови отпреди, 
които идват и поглеждат прощално
сънищата ми, които зло петни.

 

Минават мигове, тя се сбогува 
нашите пътища кой ги разруши,
моят свят безразличието погубва
и той изгрява под вечни руини.

 

И трудно от отломките оттърсва
останалата капка светлина,
под която изживяното проблясва
и потъва със страдаща луна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...