22 мар. 2022 г., 18:21

Страдаща Луна

643 0 0

 

Няма я. Ти счупи онези прегради,
които тя в миналото построи
и затвори бъдните дни горящи, 
зад завеси от разплискани бои.

 

На сълзи изплакани, тъй напразно
за някакви любови отпреди, 
които идват и поглеждат прощално
сънищата ми, които зло петни.

 

Минават мигове, тя се сбогува 
нашите пътища кой ги разруши,
моят свят безразличието погубва
и той изгрява под вечни руини.

 

И трудно от отломките оттърсва
останалата капка светлина,
под която изживяното проблясва
и потъва със страдаща луна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...