25.02.2015 г., 0:03

Страх

629 0 0

Уплашена съм, разбери...

уплашена от всичко, що се случва.

Недоверието в мен крещи:
"Недей! Пести последните си чувства!"

Но сърцето ми така е зажадняло,

за внимание и нежност тиха,

а ти ги даваш още отначало

и караш всичко в мене да полита.

 

Забравям за страдания от миналото,

забравям и за бъдещи евентуално.

Отпускам се пред неразкритото,

ще се оставя, дори да е фатално! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...