6.10.2006 г., 9:36

Страх!

667 0 6
Защо?-излез от мен,
остави ме без капка силица,
без смисъл да посреща
утрешният ден?!
Така не мога да вървя-
без да виждам....
Така не мога да отвърна
на нечии зов-
без да чувам нищо!
Така не мога да мълча,
не мога и думичка да кажа,
ти гласа ми оглуши с ехото си
сега никой няма а може да ме чуе,
да ме разбере,да ми помогне....
Ти всичко ми отне,
дори и ти самият в миг избяга,
но всичко от тебе причинено,
в мен така си остана!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...