Страх!
Защо?-излез от мен,
остави ме без капка силица,
без смисъл да посреща
утрешният ден?!
Така не мога да вървя-
без да виждам....
Така не мога да отвърна
на нечии зов-
без да чувам нищо!
Така не мога да мълча,
не мога и думичка да кажа,
ти гласа ми оглуши с ехото си
сега никой няма а може да ме чуе,
да ме разбере,да ми помогне....
Ти всичко ми отне,
дори и ти самият в миг избяга,
но всичко от тебе причинено,
в мен така си остана!
остави ме без капка силица,
без смисъл да посреща
утрешният ден?!
Така не мога да вървя-
без да виждам....
Така не мога да отвърна
на нечии зов-
без да чувам нищо!
Така не мога да мълча,
не мога и думичка да кажа,
ти гласа ми оглуши с ехото си
сега никой няма а може да ме чуе,
да ме разбере,да ми помогне....
Ти всичко ми отне,
дори и ти самият в миг избяга,
но всичко от тебе причинено,
в мен така си остана!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
