6 окт. 2006 г., 09:36

Страх!

670 0 6
Защо?-излез от мен,
остави ме без капка силица,
без смисъл да посреща
утрешният ден?!
Така не мога да вървя-
без да виждам....
Така не мога да отвърна
на нечии зов-
без да чувам нищо!
Така не мога да мълча,
не мога и думичка да кажа,
ти гласа ми оглуши с ехото си
сега никой няма а може да ме чуе,
да ме разбере,да ми помогне....
Ти всичко ми отне,
дори и ти самият в миг избяга,
но всичко от тебе причинено,
в мен така си остана!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...