2.05.2008 г., 10:47

Страх

831 0 3

Познавам те, не разбираш ли?

Обичам те, не чувстваш ли?

Моля те, не ме поглеждай - много ме боли,

този студ никога не съм усещала преди.

Спомените плачат, миналото пак да върнат

и дори да се обърна, аз няма да те върна.

Трудно ми е да те мразя, лесно е да те обичам,

сълзите още пазя, те са в мене вечни.

Страх ме е, когато стигна до улица една, случайна,

а ти ще ме подминеш като поредна гара!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...