13.09.2011 г., 23:22 ч.

Страх / eva_32 & magnum 

  Поезия
1146 1 8

                                                    „страх се казваш в очите ми,

                                                                              страх се казваш по пътя ми...”

 

                                                                                                      Нова Генерация

 

 

 

                          Страх

 

Страхът намери свойто име

в сърцето на забързания ден.

Някъде със тебе се разминахме...

И притихнали са пътищата в мен.

 

Секна песента на сетивата ми –

като в око на буря се стопи.

На тихите пътеки легна вятърът,

усетил, че е нужно да мълчи.

 

Някъде в съня ми плискат заливи,

чисти, недокоснати с очи.

Тишината ми сега е залезна.

Тази нощ страхът не спи.

 

Tихо влиза в мен. Целува изгрева.

Тъче без звук килим от самота.

Облича ме в студената си риза,

закърпена с конци от любовта,

 

онази, безнадежданата Любов...

Обречена, все още недовършена.

И този страх на всичко е готов,

а ние с тебе няма да сме същите...

 

                                                            Ева Корназова                     Венцислав Янакиев

© Ева Корназова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??