Страх / eva_32 & magnum
„страх се казваш в очите ми,
страх се казваш по пътя ми...”
Нова Генерация
Страх
Страхът намери свойто име
в сърцето на забързания ден.
Някъде със тебе се разминахме...
И притихнали са пътищата в мен.
Секна песента на сетивата ми –
като в око на буря се стопи.
На тихите пътеки легна вятърът,
усетил, че е нужно да мълчи.
Някъде в съня ми плискат заливи,
чисти, недокоснати с очи.
Тишината ми сега е залезна.
Тази нощ страхът не спи.
Tихо влиза в мен. Целува изгрева.
Тъче без звук килим от самота.
Облича ме в студената си риза,
закърпена с конци от любовта,
онази, безнадежданата Любов...
Обречена, все още недовършена.
И този страх на всичко е готов,
а ние с тебе няма да сме същите...
Ева Корназова Венцислав Янакиев
© Ева Корназова All rights reserved.
