23.10.2007 г., 17:50

Страх ли беше?

1.3K 0 4

Мечтите ми затри
и сърцето ми разби.
Сега за мен забрави!

Да плача не ме видя.
Така и трябваше - да се скрия!
И сълзите ми от теб да укрия.

За студена ти ме имаше,
но не знаеш как сърцето ми от теб се свиваше.

Защо те достраша при мен да дойдеш ти
и в реалност да превърнеш нашите мечти?!

И като страхливец ти ми отвърна -
като друга пред мен прегърна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Габриела Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...