Мечтите ми затри
и сърцето ми разби.
Сега за мен забрави!
Да плача не ме видя.
Така и трябваше - да се скрия!
И сълзите ми от теб да укрия.
За студена ти ме имаше,
но не знаеш как сърцето ми от теб се свиваше.
Защо те достраша при мен да дойдеш ти
и в реалност да превърнеш нашите мечти?!
И като страхливец ти ми отвърна -
като друга пред мен прегърна.
© Габриела Богданова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
