Мечтите ми затри
и сърцето ми разби.
Сега за мен забрави!
Да плача не ме видя.
Така и трябваше - да се скрия!
И сълзите ми от теб да укрия.
За студена ти ме имаше,
но не знаеш как сърцето ми от теб се свиваше.
Защо те достраша при мен да дойдеш ти
и в реалност да превърнеш нашите мечти?!
И като страхливец ти ми отвърна -
като друга пред мен прегърна.
© Габриела Богданова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
