Страх ме е да се страхувам
Страх ме е да се страхувам -
дори да мисля за самия страх,
как ли не да го умувам,
да съм герой – дори не щях.
Някак свикнал съм да се озъртам,
все да дебна, да се крия,
ако някой в стаята нахълта,
бягам, вместо да изляза да се бия.
Някои викат ми страхливец,
не това не може да е вярно,
просто съм си предпазливец -
сврял се, сгушил се на тайно.
Аз страх не съм изпитвал,
той станал ми е вече навик.
Животът ми война на щик е
срещу враг, който не познавам.
Тайно все си се надявам,
че по-страшно е да се страхувам,
но не мога да избягам,
страх ли ме е, нямам как да се преструвам.
О’ Донован
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Николов Всички права запазени