31.01.2012 г., 20:29

Страх ме е да се страхувам

817 0 0

Страх ме е да се страхувам -

дори да мисля за самия страх,

как ли не да го умувам,

да съм герой – дори не щях.

 

Някак свикнал съм да се озъртам,

все да дебна, да се крия,

ако някой в стаята нахълта,

бягам, вместо да изляза да се бия.

 

Някои викат ми страхливец,

не това не може да е вярно,

просто съм си предпазливец -

сврял се, сгушил се на тайно.

 

Аз страх не съм изпитвал,

той станал ми е вече навик.

Животът ми война на щик е

срещу враг, който не познавам.

 

Тайно все си се надявам,

че по-страшно е да се страхувам,

но не мога да избягам,

страх ли ме е, нямам как да се преструвам.

 

                                                          О’ Донован

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламен Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...