14.09.2014 г., 21:06

Страхове

788 0 1

Страхувам се
от мрака на живота
и този страх
живее вътре в мен.
Заключена
в невидима окова,
гасна тихо
със залязващия ден.

Страхувам се
от тишината на нощта
и сенките,
минаващи безшумно;
от нейната
безмълвна самота…
и как душата ми
безмилостно поглъща.

Страхувам се
най-вече от страха,
задето ме обсебва
и убива.
И все така,
и все сама
аз търся светлина,
но не намирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вгледай се в себе си!!! Ще намериш

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...