14.09.2014 г., 21:06

Страхове

787 0 1

Страхувам се
от мрака на живота
и този страх
живее вътре в мен.
Заключена
в невидима окова,
гасна тихо
със залязващия ден.

Страхувам се
от тишината на нощта
и сенките,
минаващи безшумно;
от нейната
безмълвна самота…
и как душата ми
безмилостно поглъща.

Страхувам се
най-вече от страха,
задето ме обсебва
и убива.
И все така,
и все сама
аз търся светлина,
но не намирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Или Дадарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вгледай се в себе си!!! Ще намериш

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...