Страхувам се
от мрака на живота
и този страх
живее вътре в мен.
Заключена
в невидима окова,
гасна тихо
със залязващия ден.
Страхувам се
от тишината на нощта
и сенките,
минаващи безшумно;
от нейната
безмълвна самота…
и как душата ми
безмилостно поглъща.
Страхувам се
най-вече от страха,
задето ме обсебва
и убива.
И все така,
и все сама
аз търся светлина,
но не намирам.
© Или Дадарова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
