Ти тръгна...

Аз изпратих те

с очи...

Обърна ли се?

Не видях...

Не искам и да видя

страха в твоите очи...

Душата ти...

прогнила е и празна...

Изгубил си и себе си...

Нали?

Да търсиш...

вече не умееш...

Да радваш...

Някак не владееш...

Вървиш, а сякаш спрял си...

преди много време...

В теб сякаш старец дреме...

Усмихваш се фалшиво...

Пред всички показваш,

че играеш Диво*...

Оставаш сам ...

и с чашата Приятел ставаш...

Отпиваш глътка...

след което смело се наливаш...

Отпускаш се...

и отново в зимен сън застиваш...