28.06.2013 г., 10:04

Странджанска луна

665 0 7
  Каква огромна
странджанска луна!
Голяма, кръгла, ясна, русокоса.

Като харман,
покрит с пламтяща жар.

Загледаш ли я - ще те омагьоса!

И виждаш,
как с икона над главата,
със ситни стъпки,
точно по средата,
през нея ще притича нестинар.

А на обратната,
невидимата ѝ страна –

нали като деца си ги обичат,
и старите си обичаи тачат,

обаче трябва нейде да се скрият,
че инак “европейците” ще вият,

за здравето им,
за късмет и берекет,

бродѝловчани кучетата тричат!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за изчерпателния отговор, Ангар!
  • Благодаря ви за прочита и харесването, Теменужке,Естрея, Вики, Светла и Василена! Преди шест дни беше явлението "супер луна", но пълнолунието в Странджа си е всякога такова.
    Светла, тричането е един обичай в някои странджански села, но сега е останало само в село Бродилово. Не е страшен - нито ги бият кучетата, нито ги убиват, нито ги кастрират. Правят го в един ден от годината, на празника на селото. Завъртат ги с едно въже и ги хвърлят в един вир да ги окъпят. Прави се за здраве, късмет и берекет. Но "европейците", протестират и от миналата година е абсолютно забранен, и в Бродилово се яви полиция, която да не позволи тричане.
    Виж в Уикипедията "Тричане на кучета", а може и стихотворението ми "Гаджето ще трябва да го тричам".
  • Майсторски пресъздаваш пейзаж,
    атракции и обичаи! Привет!
  • Оригинално!
    Сега остава да ни кажете това "тричат" (тричане?)някакъв местен обичай ли е?
    Поздрави!
  • Интересно

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...