20.11.2008 г., 19:51

Странен

875 0 6
Отхвърлен съм. Така ненужен
съм на целия околен свят.
Защо изобщо се събуждам,
като все оставам непознат?
Избраха ме да бъда странен -
да нося множество лица.
Похотлив, макар и моногамен,
подсъдим, макар и без вина.
Милионите си маски слагах,
тих, но в същността свиреп.
Мамех със усмивка блага,
ругах с невинност на дете.
Пък сред другите стоеше ти -
във мойто шоу без билет.
Разперила в безброй сълзи
свойте ангелски криле.
Без свян обикнах те - превзе
моят свят неразгадан.
Но бързо даде да се разбере,
че странният не е желан...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много добро особено последните 2-а реда
  • хареса ми,Валю!Продължавай нататък!
  • знаеш колко много оичам поезията ти, нали ? ) прегръщам те!
  • Странните, трябва да си носят кръстовете...
    поздрав!
  • Много малко прочитания

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...