Nov 20, 2008, 7:51 PM

Странен

  Poetry
874 0 6
Отхвърлен съм. Така ненужен
съм на целия околен свят.
Защо изобщо се събуждам,
като все оставам непознат?
Избраха ме да бъда странен -
да нося множество лица.
Похотлив, макар и моногамен,
подсъдим, макар и без вина.
Милионите си маски слагах,
тих, но в същността свиреп.
Мамех със усмивка блага,
ругах с невинност на дете.
Пък сред другите стоеше ти -
във мойто шоу без билет.
Разперила в безброй сълзи
свойте ангелски криле.
Без свян обикнах те - превзе
моят свят неразгадан.
Но бързо даде да се разбере,
че странният не е желан...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много добро особено последните 2-а реда
  • хареса ми,Валю!Продължавай нататък!
  • знаеш колко много оичам поезията ти, нали ? ) прегръщам те!
  • Странните, трябва да си носят кръстовете...
    поздрав!
  • Много малко прочитания

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...