Странник
Изчерпах се да галя с думи
и през тях
усмивка тъжна да прозира.
Какво желая ли?
Да те помилвам
и за малко до сърцето си
да те притисна.
В нищото постоянно да се взират
изгледаха ми се очите.
Пресъхнаха до болка.
Не ми горчат вече и сълзите.
Така ще е...
Аз зная -
няма да те видя
или чуя.
Странник си.
Такъв ще си останеш.
А ако можех от мислите си поне
да те изтрия...
Но тайничко на чудо се надявам,
че някога, макар за кратко,
ще те срещна.
Нали все казват,
че надеждата умирала
последна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
