Laska (Ласка Александрова)
852 13638
23.10.2007 г., 9:32 ч.

Странник 

  Поезия
622 0 14

Изчерпах се да галя с думи
и през тях
усмивка тъжна да прозира.
Какво желая ли?
Да те помилвам
и за малко до сърцето си
да те притисна.
В нищото постоянно да се взират
изгледаха ми се очите.
Пресъхнаха до болка.
Не ми горчат вече и сълзите.
Така ще е...
Аз зная -
няма да те видя
или чуя.
Странник си.
Такъв ще си останеш.
А ако можех от мислите си поне
да те изтрия...

Но тайничко на чудо се надявам,
че някога, макар за кратко,
ще те срещна.
Нали все казват,
че надеждата умирала
последна.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??